Местоположение: Югоизточна Европа, Балкански полуостров
Площ: 110,993 кв. км
Столица: София
Независимост: 22 септември 1908
Национален празник: Ден на Независимостта, 3 март (1878)
Конституция: 12 юли 1991
Население: 7 973 671 (2001)
Избирателни права: 18 години; само български граждани
Етнически състав: Българи 83,6%, турци 9,5%, роми 4,6%, други 1,5%
Езици: български, етнически малцинствени езици
Религия: православни 84%, мюсюлмани 12%, евреи 1%, католици, протестанти, арменци
България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров и заема 22% от площта му. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Официалното име на държавата според конституцията и от 1991 г. е Република България. Националният й празник е 3 март (Ден на освобождението от османско владичество).
Република България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
България има своя база на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.
История
* Стара Велика България, е основана от хан Кубрат на територията простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670г. По-късно през 680г. той завлядява Мизия и Добруджа и дава началото на Първата българска държава.
* Първа българска държава.
В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областа Онгъл.
През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава.
Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018.
* Византийско владичество Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041).Следващия опит е на Петър III.
* Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) със столица Търново. През 12в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 териториално разиширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299-на престола се възкачва татаринът Чака. 14в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г.
* Османско владичество - 15в. въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстание. 18 - век начало на българското Възраждане : Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19в. развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение : Г.С.Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877 - 19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
* Трета българска държава. 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : "самостоятелно и трибутарно" Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и "под суверенитета на Н.В. Султана", Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А.Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от „Звено“ и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н.Михов; Въздушни бомбардировки над София.
1944 правителство на И.Багрянов (1 юни - 1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
* След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават:
* Георги Димитров (1946-49),
* Васил Коларов (1949-50),
* Вълко Червенков (1950-56),
* Антон Югов (1956-62) (като министър-председател),
* Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава).
През 1971 е приета нова конституция.
През 1989 г. с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет, се поставя началото на прехода на България от социализъм към пазарна икономика.
* 1990:
президент (председател) Петър Младенов;
- избори за VІІ Велико Народно Събрание;
президент Жельо Желев;
министър-председател Андрей Луканов (1990),
министър-председател Димитър Попов (1990-91);
* 1991
- избори за ОНС
министър-председател Филип Димитров (1991-92),
министър-председател Любен Беров (1992-1994);
* 1992
- избори за президент;
президент Жельо Желев (1992-1997);
* 1994
служебен кабинет с министър-председател Ренета Инджова;
- избори за ОНС
министър-председател Жан Виденов (1994-1996);
служебен кабинет с министър-председател Стефан Софиянски (1997);
* 1996:
- избори за президент;
- президент Петър Стоянов (1997-2002);
- избори за ОНС;
- министър-председател Иван Костов;
* 2001:
- избори за ОНС;
министър-председател Симеон Сакскобургготски;
- избори за президент:
президент Георги Първанов (от 2002 г.);
* 2005:
- избори за ОНС;
министър-председател Сергей Станишев;
* 2006:
- избори за президент;
президент Георги Първанов (от 2007 г.)
България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2 април 2004 година и член на ЕС от 1 януари 2007.
Държавно устройство
България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутата, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.
Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите.
Административно деление и по-големи градове
От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.
Градове в България с население над 50 000 жители (ГРАО 2006): София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич, Шумен, Перник, Ямбол, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Видин, Казанлък, Асеновград, Кюстендил, Кърджали.
География
Природни зони
Гледано от север на юг, страната се разделя на четири природни области, заемащи териториите в посока запад-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.
Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани пред ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 500 м. Предбалканът (с височина до около 1500 м) осъществява прехода към Стара планина (Балкана), която се простира паралелно през страната, от устието на р. Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Южно от нея е известната Розова долина. От тази планина, достигаща до 2376 м височина, води името си целият плуостров между Черно море и Адриатическо море. На места Стара планина добива карстов характер; характерни за нея са множеството пещери. Въпреки височината, тук липсват типичните за високите планини (над 2000 м)изострени форми. Паралелно на Стара планина на юг се простира по-ниска планинска верига - Средна гора. В ограденото от планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина), в полите на Витоша, на 550 м надморска височина се намира София, столицата на България.
На юг теренът се спуска към Тракийската низина. Тази прекосявана от множество поречия плодородна низина се отваря в посока изток към Черно море. В тази област, разположен на река Марица, се намира вторият по големина град в страната - Пловдив. Низината успява да наложи свой характерен образ, изграден от простиращите се слънчогледови поля и обработваеми площи, заети от зеленчуци и тютюн.
В Югозападна България се намират високите планини на България. Най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров е връх Мусала (2925 м) в Рила планина. В непосредствена близост до Рила се намират други две планини - Пирин и Родопите. Те са доста по-недостъпни от Стара планина, през която преминават около 30 прохода. Пирин получава своето име от славянския бог на гръмотевиците Перун, за когото се вярва, че някога е живял по тези земи.
България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия.
В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен. Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част.
Кръстопътното географско положение на България се определя от петте трансевропейски коридора между Европа, Азия и Африка, които минават през нея. Те са най-ценният капитал на страната в международните отношения днес. Те са съответно: пътните коридори №4 от Скандинавските страни през Полша и Унгария до Гърция; №8 от Адриатическо до Черно море; №9 от Скандинавските страни през Санкт Петербург и Киев до Гърция и Турция; №10 от Западна и Централна Европа до Индия и речния коридор №7 от Северно до Черно море по Дунав.
Климат
Решаващи фактори за сформирането на климатичните особености на страната са нейната топография и разположението й на Черно море. Докато действащата като климатична разделителна линия Стара планина предпазва южните части на България от нахлуванията на студен въздух от север, то планините В Южна България предпазват вътрешността на странта от смекчаващите въздействия на Средиземно море.
С умереноконтинентален климат се характеризира предимно територията на Северна България. До Стара планина се събират студените въздушни маси, така че реколтите могат да претърпят тежки вреди, причинени от студове и градушки.
В края на зимата в страната духа фьонът. В пространството между Стара планина и Родопите властва преходният климат със средиземноморско влияние, лятната суша може да продължи до три месеца. Средните годишни стойности на температурата в ниските места на Северна България възлизат на 11-12°C, а в Южна те са до 14°C. Крайбрежната низина се намира под уравновесяващото въздействие на Черно море, а по високите части на планината властва алпийският климат със снежна покривка, която се задържа месеци наред. Средните годишни стойности на падналите в равнините валежи възлизат на 500 до 800 мм, а в планините те са в границите от 1000 до 1400 мм.
Климатът е умеренo континентален (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C, топла и по-често влажна пролет, горещо, сухо лято със средни температури 23°C и топла слънчева есен. Средната годишна температура е 10,5°C.
Природа
България има уникална и богата природа. Обособени са 3 национални парка със 193 048 ha площ, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, които се простират от Черно море до Пирин, стотици природни забележителности и защитени местности, голяма част от които включени в общоевропейския проект за изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивите на Европейската комисия. Най-известните природни забележителности са и сред Стоте национални туристически обекта.
В България живеят редки или изчезнали в Европа животни като белокоремен тюлен, голяма дропла, прилепа голям подковонос, червена мравка, горям креслив орел, алпийски тритон, къдроглав пеликан, царски орел, пеперудата червен аполон и стотици други видове. Едни от най-редките растения са пясъчната черноморска лилия и еделвайсът.
В страната има уникални природни забележителности като Белоградчишките скали, местността Рожен в Родопите, Искърския пролом, устието на река Ропотамо, Триградското ждрело, Чудните мостове, стотици езера и пещери, известни в целия свят с неземната си красота. В България има над 600 топли и студени минерални и геотермални извори.Най-високият връх в страната е връх Мусала-2925м.
Икономика
През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов капитал, необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентноспособност, губи "гарантираните" пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло.
За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на ООН спрямо Югославия нанасят тежък удар на българската икономика. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика.
Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъедини на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.
Население
По данни на Централното разузнавателно управление населението на България през юли 2007 е 7 322 858 души. В този брой са включени и голяма част от българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700 000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двата най-големи други етноса са тези на турците (9,4%) и на ромите (4,7%).
Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани и евреи. 84,5% от населението говори български език, който е и официален. Турски език се говори от 9,6% от населението, а с ромския език си служат 4,1%.
Повечето българи са източноправославни (82,6%), като само 12,2% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други. Каракачаните също изповядват християнската религия и говорят диалект на гръцкия език, като има заместване на определени звукове. В миналото каракачаните са били номади.
Култура
България е държава с 1300-годишна история. В нея се заражда кирилицата - азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и кръстена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в някои други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Екзарх Йосиф и Черноризец Храбър.
Културата на България от праисторическо време може да бъде опозната главно чрез сбирките в Археологическия и Националния исторически музей в София, от експозициите в много от местните музеи в Пловдив, Стара и Нова Загора, Варна, Русе, Велико Търново, Разград, Видин, Бургас и пр. Особен интерес предизвиква Карановската селищна могила (край Нова Загора), както и невероятните скални рисунки в пещерата Магура (Рабишка пещера). Останки от палеолитна култура има в някои от пещерите в Стара планина и Родопите, а следи от крайморската палеолитна и неолитна култура са запазени от нос Калиакра на север до Ахтопол на юг. Повечето находки показват високо ниво в овладяването на първичните материали - глина, каолин, камък, дърво, бронз и желязо. Крайно интересни и уникални са останките от глинени съдове и други битови предмети от неолита до ранната бронзова епоха край Нова Загора. Поради това Карановската могила, в която са открити седем последователни археологически културни пласта, се нарича “Ноевият ковчег” на европейската цивилизация. В нея се загатват основните стилове на бъдещата средиземноморска архаика, които с развитието на пазарните отношения стават модел за целия Стар свят. Хотнишкото съкровище, открито сред останките на късноенеолитно жилище (II половина на V хил. пр.Хр.) и особено находките от Варненския некропол (късния енеолит) са безспорни доказателства за наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа. Впечатляващи са и долмените (VIII – VI в. пр.Хр.) в Източните Родопи, Странджа и Сакар, даващи ни представа за строителните похвати на траките през ранната желязна епоха.
Тракийската култура по нашите земи е представена с изключителни образци на приложното изкуство. Ненадминато е майсторството на древните траки при обработката на металите от всякакво естество. Свързването на разнородни метали в един съд и тяхната филигранна изработка са истинско предизвикателство за изследователите и любителите на старините от Ню Йорк до Токио. Най-известни са Панагюрското златно, Рогозенското сребърно, Вълчитрънското съкровище, крилатият пегас от Свещари и погребалната утвар от тракийските гробници. Самите гробници, макар и с голямо елинско влияние, също разкриват архитектурните пристрастия на траките, техните естетически и теологически позиции в периода на архаиката и атическото време. Особено впечатляващи са летящите колесници от Казанлъшката гробница и кариатидите в гробницата в Свещари. Последните години излизат на бял свят нови уникални находки от тракийската древност, благодарение на личната инициатива и организаторски талант на група археолози, обединени в Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), ръководени от Георги Китов. Техните разкопки разкриват непознати за нас страни на тракийския бит, погребални и жречески обичаи, вписват нови страници в тракологията. Проучени са около 100 могили, открити са над 30 архитектурни съоръжениия, повече от 5000 предмета с научна, художествена и музейна стойност. Интересни изследвания в науката за траките имат Александър Фол, Богдан Богданов, Иван Маразов. Вече може да се намери огромна литература по въпроса за тракийската древност и елинизъм на Балканите. Според Херодот траките са второто по големина и култура племе на света след индийците.
Останки от тракийската, елинската и римската култура са многобройни. Запазени, разкрити и реставрирани са цели градски комплекси - Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония и много други. Музеите на България изобилстват с битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества, покровители на дома, герои и богове красят експозициите в тях. Само под столицата София са разкрити над 150 декара останки от древната Сердика. При всяко ново строителство в идеалния център археолозите се натъкват на нов пласт от културата на античността.
Мнозина учени са считали, че културата в центъра на Балканите е вторична, сателитна на гръцката. Запазените старини свидетелстват за синтез на тракийската с прииждащата отвън естетика. Все повече археологически материал говори за пълната автономност на тракийската култура спрямо гръцката до епохата на разцвета на егейските полиси от V в. пр. Хр. Известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис - Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега. Всеки градски музей в България изобилства с антични предмети и културни останки, които разкриват света на гражданите, техните религиозни, културни и ежедневни потребности. Интересни са запазените амфитеатри и терми, най-интересните от които се намират в Пловдив, София и Варна. Множество учени са писали по въпросите за архаиката и елинизма на Балканите, трудове на български и на основните европейски езици съществуват още от средата на ХIХ век, та чак до наши дни.
Инвазията на славяните и древните българи, както и създаването на българската държава, донасят нови тенденции в културния календар на страната. Променя се писмеността с донесената от древните българи тамгова знакова система. Старогръцките букви се използват рядко, главно в билингви на хроники (двуезични текстове), както и в текстове, касаещи войните между Източната Римска империя (Византия) и България. Разчитането на тази писменост може да бъде осъществено само отчасти, поради липсата на достатъчно лексически материал, на достатъчно билингви и поради недобрата систематичност в самите записи. Повечето изображения по същество са петроглифични, т.е. запазени са върху камъни. Част от знаците откриваме по дъната на керамични съдове, на теракотни настилки, други в папируси и пергаменти от Византия, в арабски свитъци, по култова утвар и бойно снаряжение. Значителни са находките на капища (култови и храмови съоръжения на древните българи), календарни уреди, запазени са множество устни предания, песни и обичаи от това време.
Интересни са златните и бронзовите находки от това време - съкровището от Наги Сент Миклош, пръстени на български владетели, боили, багаини и багатури, погребения на големи пълководци и на канове, мечът на кан Кубрат, златното съкровище, придружаващо неговото погребение и пр. Голяма група учени е посветила своя живот и усилия за раз-криване на този малко познат пласт от нашата културна история. Просъветската и прославянската политика за дълго време ликвидира възможността за сериозни изследвания. Много учени като Иван Венедиков, Слави Дончев, Петър Добрев, Йордан Вълчев, наред с покойните вече Станишев и Д. Съсълов дават на световната наука множество факти и хипотези за прародината на конните племена, тяхната култура, религия и език. Самият факт, че именно на Балканите се е запазило името България, говори, че етносът, дошъл от централноазиатските степи, е бил силен и културно идентифициран. Останки от славянската култура има много малко, тъй като тя е обслужвала късни родовообщинни, етнически групи. Сведения за нея се черпят от византийските хроники и от по-късните кирилски надписи.
Нов период в културната история на България е приемането на християнството. Наред с дохристиянските паметници от столицата Плиска и Мадарския конник (най-големия барелеф в Европа), интересни са ранните църкви и градежи, останки от които се намират във Велики Преслав, в множество ранносредновековни градове по Черноморието и във вътрешността на страната. Девети век, наречен “Златен век” на българската култура, се счита и за начало на българската книжовност. Тогава наред с преводите на основните християнски книги се пишат множество похвални слова, молитви и песнопения.
Емблематични в националната култура са имената на писателя и теолога Черноризец Храбър, в който някои учени виждат цар Симеон I, Йоан Кукузел-Ангелогласния - певец и автор на множество превъзходни песнопения, учениците на Кирил и Методий - Климент Охридски, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий - канонизирани за светци от православната църква за техния духовен принос към своя род. Участието на много нови етнически групи в българската нация дава богатство на културата ґ. Запазили са се много празници, обичаи и песни, вълшебни приказки, пословици и гатанки, които дават неповторима и уникална линия в културата на България и Европа.
Интересни са и раннохристиянските манастири, най-величествен от които е Рилският, основан още в X век - твърдина на българския дух и книжовност. Уникално е съчетанието на централноазиатски, тракийски и раннохристиянски елементи по капителите и колоните в храмовете, в сградоустройството, плановете на ранните крепости и градове. Те издават тънкия вкус на българските владетели, сериозно и задълбочено вплитане на елементи от различни култури с дълбок смисъл и без проявата на нецивилизован еклектизъм, характерен за слаборазвитите в културно отношение народи.
Останали са романски постройки, главно на православни храмове, от периода на византийското владичество през XI и XII век. Претопени културно и преизографисани, тези храмове се ползват и до днес. Културата на българското царство след освобождението от византийско владичество поразява със своето богатство и уникална културна идентичност. Крепостите във Видин, Червен, Берое, Средец, Асеновград, Белоградчик и много други средновековни градове се ползват и до днес за снимки на исторически филми. Изучават ги ученици, студенти, археолози, градостроители. Градежите впечатляват не толкова с мащаба си, колкото с изключителното архитектурно умение и стратегическия избор на мястото и уникалното вписване в ландшафта.
Великолепни са фреските от църквите и манастирите от това време. Боянската църква край София е сравнявана с ренесансовите образци, въпреки че ги предхожда с век и половина. Исихастките манастири край Иваново, Аладжа манастир и Бачковският манастир поразяват с майсторството на строителите, художниците и резбарите, с великолепното съчетание на природа и местоположение на култовото съоръжение. Особено величествен е комплексът на столнината Велико Търново. Хълмът Царевец с невероятния си градоустройствен план, стени, църкви, кули и съоръжения за бита. Близките до столицата църкви и манастири, както и комплексът в с. Арбанаси впечатляват с уникалността си и говорят за размаха и величието на българските владетели, за тяхната висока култура и мислене. Интересни диаболични, театрални, танцови и богомилски сцени намираме по фреските на българските църкви и манастири. Изобразявани като ерес, тези рисунки са живо свидетелство за българската културна история, един неписан учебник за “другата страна на медала” на православието.
Впечатляваща е литературата от този период. Най-запомнящи се са имената на Презвитер Козма и Патриарх Евтимий - духовни и книжовни водачи на българите. Запазени са и много песнопения от онова време, записани с невмени знаци (безлинейно нотно писмо), които днес са част от репертоара на църковните хорове, донесли много слава на България по света. Старинните маргинали (бележки по полето на старопечатните книги) и евангелски преписи също украсяват много световни музеи. Най-известно е Лондонското четвероевангелие от времето на цар Иван Александър с великолепна калиграфия, заглавни букви с невероятни извивки, стилизирани украси и рисунки, съперничещи на най-добрите световни образци.
След падането на България под османска власт цялата култура на страната е в упадък. Започва усилено строителство на джамии и сгради в ориенталски стил, част от които са запазени до днес. В първите десетилетия на чуждото владичество има забрана за строеж на православни храмове. По-късно се разрешава строежа на църкви, но само ако са вкопани в земята, за да не са по-високи от турски спахия на кон. Калиграфското и маргинално изкуство се развива само в манастирите, далече от очите на османците. Преписите са оскъдни, поне в първите два века. Строежът на нови манастири започва едва през XVII-XVIII век със специално разрешение от Високата порта. Обособяват се школи в иконописта, в изкуството на резбованите олтари, в градежа на църковните и манастирските сгради. Отвъд приетия канон на автокефалната българска църква стои канонът на гръцкото православие, което изисква, съобразно разрешението на султана, всички надписи по иконите, както и службата, да бъдат на гръцки език. Борбата за църковна свобода трае повече от век и завършва с извоюване на пълна независимост на българската църква. Това дава нов подем на школите в иконописта и резбарството, най-прочути от които са Тревненската, Дебърската и Банската.
Името на Захарий Зограф е знайно за всеки българин, неговите ученици създават нов стил в иконописта. От църковните икони вече греят ликовете на обикновени хора, ктитори и богати меценати на духовния живот в България. Възобновяват се позабравените и забранявани календарни и църковни празници, българският обреден и празничен фолклор е в своя разцвет. Създават се песни за герои, хайдути, за труд, любов, бран, за природата и за Бога. България навлиза в своето възраждане. Тогава се появява и Паисиевата “История славянобългарска”, възвръщаща историческата памет на българина, неговото самочувствие, национално самосъзнание и духа му за свобода. Тази малка книжка в многобройните си преписи е извършила повече, отколкото биха направили десетки неуспешни въстания. Преди нея са известни историите на българския народ, писани от Блазиус Клайнер и Райно Попович, но те са били достояние на малцина интелектуалци в изгнание и са били крайно неизчерпателни в своето изложение. Един от преписвачите на Паисиевата история е епископът Софроний Врачански, сам писател и духовен водач.
Много характерна е възрожденската архитектура в България. Днес могат да се видят множество запазени квартали и центрове на градове, както и цели селища, решени по съвършен начин от майсторите на градежа от онова време. Типични са калдъръмените улички, наклонените терени, изнесените напред еркерни балкони, малките прозорчета, цветните стилизирани фигури по калканите на къщите, особените ярки цветове, в които са решени сградите, притиснали се плътно една до друга. Дърво, камък и вар - това са основните материали на тогавашните майстори. Интериорите също поразяват с интимност- та на своите решения. Пръстеният под, малките и схлупени оджаци, резбованите тавани, ниските вратнички и миндерлъците са емблематични за новия архитектурен стил, наречен по-късно “алафранга”.
Такива градове и комплекси са Копривщица, Търново, Пловдив, Широка лъка, Трявна, Габрово, Елена, Котел, Боженци, Мелник и много други селища на страната. Те са любими места на художници, поети и музиканти, посещават се от многобройни туристи от петте континента. Особен интерес представляват и съхранените от това време занаяти, най-добре представени в музея на художествените занаяти на открито “Етъра” край Габрово, в Добрич, Пловдив, Трявна и пр. Строежът на оригинални по замисъл сгради и мостове дава неповторим облик на възрожденските градове. Всепризнат майстор в тези години е Никола Фичев (Уста Кольо Фичето), сътворил за поколенията изключителни църкви и камбанарии, уникални мостове, сгради и чешми.
Новата българска литература също набира сили. Наред с даскалската поезия и дидактична проза се заражда драматургията, появяват се първите български печатни книги и периодика. Имената на Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов и Георги Раковски в литературата, на Васил Друмев, Кръстьо Пишурка и Добри Войников като първомайстори на драмата и много други. Геният на Ботев по-късно е следствие на дълъг процес на съзряване на българските интелектуалци от онова време. Дори и Апостолът на свободата Васил Левски пробва своето перо и освен епистоларна литература ни оставя автобиографична поема, интересна с откровения си стил и народно звучене.
Появяват се образци на политическата сатира, фейлетонът и епиграмата, чийто най-добър автор е Христо Ботев. Дядо Славейков събира над 150 хиляди народни пословици и поговорки. Братя Миладинови, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев също записват фолклора на македонските българи, създават великолепни произведения.
Културата на България се развива с бързи крачки и поради развитието на образованието - отварят се училища, читалища, гимназии. Васил Априлов създава в средата на XIX век прочутата Габровска гимназия, наречена по-късно на негово име. Д-р Петър Берон написва първия учебник, наричан “Рибен буквар”, излизат и помагала по различните предмети. Множество българи учат зад граница - в Русия, Германия, Италия и Франция.
След Освобождението силите на националната култура се отприщват и в страната за кратко време се проявяват множество таланти от всички области на културата. В литературата това са Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Захари Стоянов. В живописта навлизат чужденците Верешчагин и Мърквичка, които поставят началото на реалистичната школа в българското изобразително изкуство. България се обръща към Европа и с пълни шепи черпи от нейната култура, опитвайки се да навакса пропуснатото.
Времето на символизма, импресионизма и експресионизма дава поети като Гео Милев, Яворов, Ракитин и Лилиев, художниците Николай Райнов, Борис Георгиев, Сирак Скитник и Иван Милев, скулптора Андрей Николов, композиторите Панайот Пипков и Панчо Владигеров - все хора от европейския културен елит. Ражда се и киноизкуството в лицето на Васил и Жана Гендови. Театърът се обръща към Европа и Русия. През 1904 година се създава национален театър, множество трупи играят класически репертоар, работят големи режисьори и актьори, създава се школа, започват гастроли на големи театри на българска сцена. Сред най-талантливите изпъкват имената на режисьорите Гео Милев и Исак Даниел, в драматургията корифей е Вазов, наред с него са Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов. Актьорските таланти на Васил Кирков, Адриана Будевска и Кръстьо Сарафов години наред привличат публика на първата ни сцена.
В периода между двете войни българската култура наново търси своите корени след залитанията по модерните течения на Европа. Появяват се темите за селото, за градския бит, за празника и делника на съвременния българин, за неговата душевност. Това е време и за развитието на науката. Създадената Академия на науките привлича множество учени, които специализират в Европа и Америка и със своите трудове и изследвания допринасят за развитието на академичната мисъл в България. Софийският университет за дълго време е единственото висше училище в страната. Качеството на обучението в него е безспорно, ерудицията на преподавателите е блестяща.
Имената на Йовков и Елин Пелин в белетристиката, на Вапцаров и Багряна в поезията, на Костов и Стоянов в драматургията, на Майстора и Кирил Цонев в живописта, на Фунев в скулптурата, на Сърчаджиев и Дановски в режисурата са малка част от съкровищницата на българската култура от това време. Сградите в стил сецесион отстъпват място на стила баухауз, градовете гонят Европа в своите градоустройствени планове, никнат типичните кафенета и културни средища, кина, театри, музеи и библиотеки. Сред събирачите и анализаторите на фолклора най-ярки са трудовете на Михаил Арнаудов, Константин Загоров и Иван Хаджийски.
Следвоенният период е белязан от т.нар. “социалистически реализъм”. Белег на 45-те години социалистическо изкуство са героизацията, тезисността и идеологизацията. В положителен смисъл се отразява струпването на много средства в ръцете на държавата, която ги насочва и в развитието на културата. Раждат се значителни произведения от всички видове и жанрове изкуство. Развиват се редки изкуства като пантомимата, кукленият театър, естрадата, циркът бележи световни върхове. Любителското творчество е в подем, България става действително република на самодейността. Правят се народни събори, фестивали, фолклорът е обявен за национална ценност. Особено високо признание получава страната ни с оперната си школа, като имената на Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова задълго не слизат от афишите на Миланската скала и Метрополитен опера.
Развива се физическата култура, спортът и туризмът. В много спортове у нас се изгражда добра школа. Българи се окичват със златни медали на олимпиади, светов ни и европейски първенства. Най-добре се представят спортистите на България в тежката атлетика, борбата, леката атлетика, художествената гимнастика, спортната стрелба и алпинизма.
След 10 ноември 1989 г. падат идеологическите бариери пред българските културни дейци и артисти. Свободата и липсата на цензура дават нов тласък на културата, творците могат свободно да пътуват по целия свят и да носят славата на своята родина далеч зад нейните предели. Днес “Мистерията на българските гласове”, Детският радиохор, Българската народна опера, творци като Кристо, Георги Марков, Милчо Левиев и Еди Казасян вече не са дисиденти, а част от културната ни идентичност, нашето лице пред света. В популярната музика и джаза се раждат нови майстори. Имената на Симеон Щерев, Любомир Денев и Теодосий Спасов се знаят от световния музикален елит; Стефан Данаилов е сред звездите на европейското кино,
